Алкохолна зависимост: Кога една чаша спира да бъде просто питие?
Като психотерапевт, работещ с хора, които се борят със зависимости, за мен е важно да гледам на зависимостта не само като на поведение, което трябва да бъде спряно, а и като на симптом, зад който често стои нещо много по-дълбоко. В работата си използвам доказани психотерапевтични методи, с които се стремим да разберем не само какво прави човекът, но и защо го прави – какво се опитва да потисне, от какво се опитва да избяга, какво се опитва да регулира и каква функция изпълнява веществото в неговия вътрешен свят.
Защото зад въпроса „Колко пиеш?“ понякога стои много по-важният въпрос: „Какво се случва с теб, когато не пиеш?“ И именно там започва разговорът за зависимостта.
Алкохолната зависимост не винаги изглежда като човек, който започва деня с бутилка. Понякога изглежда като успешен професионалист, който всяка вечер „заслужава“ своите две чаши. Понякога като родител, който през седмицата не докосва алкохол, но всяка събота се напива. Понякога като човек, който твърди, че може да спре по всяко време, но никога не избира да го направи.
Не всяко консумиране на алкохол означава зависимост, но и зависимостта далеч не винаги изглежда така, както сме свикнали да я разпознаваме.
А може би точно това е един от най-големите проблеми – че сме научени да разпознаваме зависимия едва тогава, когато вече не можем да отречем зависимостта му. A дотогава той просто е „човек, който обича да си пийва“.
Нормалното, което ни пречи да видим проблема
В България алкохолът е толкова дълбоко вплетен в ежедневието ни, че понякога е трудно дори да видим проблема. Пием за здраве. Пием за късмет. Пием, когато сме щастливи, и пием, когато сме тъжни. Пием, когато се срещнем с приятели и когато искаме да забравим неприятен ден. И всичко това има едно общо име – нормално.
Но когато едно поведение е нормално за всички около нас, как разбираме кога то е започнало да бъде проблем?
Световната здравна организация посочва, че няма форма на употреба на алкохол, която да е напълно без риск за здравето. Това не означава, че всяка чаша вино превръща човека в зависим. Означава, че идеята за „напълно безопасен“ алкохол просто не съществува.
А ние продължаваме да говорим за алкохола така, сякаш той е част от здравословния начин на живот:
- „Една ракия вечер е полезна.“
- „Червеното вино е полезно за сърцето.“
- „Аз пия само качествен алкохол.“
Това са оправдания, които могат да звучат напълно логично, докато не започнем да задаваме следващия въпрос: А можеш ли да не го правиш?
Защото зависимостта не се измерва само с броя на чашите. Понякога се измерва с това колко много мисъл заема алкохолът в живота ни:
- Дали можем да отидем на почивка и да не пием?
- Дали можем да преживеем тежък ден без него?
- Дали можем да заспим без него?
- Дали можем да бъдем сред приятели без него?
- Дали можем да се почувстваме спокойни без него?
Емоционалната функция на алкохола
Тук започва една много важна граница. Алкохолът може да бъде удоволствие. Но когато стане начин да регулираме емоциите си, той вече започва да изпълнява друга функция. Човек не пие само защото харесва вкуса. Понякога пие, защото:
- не знае как иначе да се успокои;
- не може да понесе самотата;
- вечерта идват мислите, които през деня е успявал да заглуши;
- изпитва силна тревожност или натрупан гняв;
- не знае как да бъде близо до другите без помощта на алкохола.
Точно тук за мен като психотерапевт започва истинската работа. Защото ако просто вземем алкохола, но не разберем защо човекът е имал нужда от него, оставяме една огромна празнина. И тази празнина много често трябва да бъде запълнена с нещо друго – понякога с ново поведение, понякога с друга зависимост, а понякога — с болката, от която човекът толкова дълго е бягал. Затова зависимостта не трябва да бъде разглеждана единствено като липса на воля. Не вярвам, че човекът, който не може да спре, просто „не иска достатъчно“. Зависимостта е много по-сложна и зад нея често стои история, която не виждаме:
- История за детството и отношенията;
- За травмата и самотата;
- За усещането, че не си достатъчно добър;
- За невъзможността да изразиш това, което чувстваш;
- За нуждата да бъдеш приет и поне за няколко часа да не бъдеш този човек, който си през останалото време.
Пътят към възстановяването
И затова, когато работя с човек, който има проблем с алкохола, за мен въпросът не е само: „Как да спрем пиенето?“, а: „Какво се опитва да реши този човек чрез пиенето?“
Защото алкохолът може да бъде проблемът, но много често е и опитът на човека да реши един много по-дълбок проблем. Ако искаме да победим зависимостта, трябва да стигнем до мястото, от което тя е започнала — да видим човека зад поведението, да чуем това, което не е могъл да каже, и да разберем защо една чаша постепенно се е превърнала в нещо, без което той вече не знае как да живее. Истинската битка със зависимостта не започва, когато приберем бутилката. Тя започва, когато човекът за първи път остане сам със себе си – без нея.
И може би точно затова първата крачка към възстановяването не е да признаеш пред другите, че имаш проблем, а да признаеш пред себе си. Да кажеш: „Имам проблем.“ Не като присъда, не като срам, а като начало.
„Помощ има. Трябва само да я приемеш. Не се бой да кажеш „Имам проблем“. Всъщност в този момент от жертва се превръщаш в герой, защото поемаш по пътя на промяната.“ — А. Ричард
Да поискаш помощ не те прави слаб. Напротив – това е моментът, в който спираш да бягаш и започваш да се изправяш срещу проблема. Зависимостта може да отнема много, но възстановяването започва с едно решение – да погледнеш към себе си без бутилката между вас.
Ако разпознавате себе си или ваш близък в тези редове, не сте сами. Можете да се свържете с мен на +359 898 258 269 или contact@essenceshine.com.